Изглед към Западното море още от паркинга
Бяхме свършили работа в Сеул и се прибирахме към дома в Даеджън. Преди да влезем на магистралата, със съпругата ми се чудехме дали има нещо интересно наблизо. Търсих в телефона и изскочи въжената линия Серхеран до остров Джебу. Имаше намалени билети онлайн, решихме да ги вземем веднага. Тя се засмя: „Не е точно по пътя ни“, но делничен ден означаваше малко хора, а не опашки като през уикенда. Беше началото на февруари, студено, но в колата топло, а идеята да „летим“ 2,12 км над морето ни грабна. Натиснахме навигацията и потеглихме.
Щом паркирахме и тръгнахме към билетната каса, между боровете се откри невероятна гледка към морето. В далечината се виждаше остров, а зад него две бели вятърни турбини. Въпреки студения февруарски вятър стояхме дълго и се наслаждавахме. Съпругата ми веднага извади телефона да снима. Ако още от паркинга е толкова красиво, какво ли ще е от въжената линия?
Изкачихме се около 100 метра по лек склон до сградата на станцията. Наклонът е забележим – ако сте с възрастни хора или с ограничена подвижност, вървете бавно. Има парапети, но все пак е стръмно. Делничен следобед, почти нямаше хора, стъклената сграда блестеше на слънцето.
Билетна каса и покупка на билети – спокойствието на делничния ден
Влязохме на първия етаж – високи тавани, чисто, модерно, усещане за лукс. Аз вече бях купил билети онлайн, но на място също се продаваха. Персоналът беше много любезен.
Голямото предимство на тази въжена линия е, че е само на около час от Сеул – идеално за кратко отклонение. Много хора я посещават преди или след летище Инчхон. През уикендите и празниците обаче опашките са огромни – четох отзиви за 30–60 минути чакане. Ние бяхме в делничен ден през февруари, извън сезона, и нямаше абсолютно никого. Ако искате да се насладите спокойно – идвайте в делничен ден!
Автоматични машини и QR билети
До касата имаше три автомата за билети. В Корея киоските са навсякъде и всичко е дигитално. Сканих QR кода от онлайн покупката и за секунди билетите излязоха. Бързо и удобно. За възрастни хора или чужденци вероятно е по-добре да ползват обикновената каса.
След билетите видяхме стълби и асансьор. Имаше и малко кафене. Аз избрах асансьора – краката ми бяха уморени от Сеул. През уикенда тук сигурно се чака.
Зона за изчакване и качване
Горе зоната за изчакване приличаше на летище – дълги зигзагообразни ограждения. През делничния ден беше празна, само ние двамата. Ясно си представих как през уикенда тук е пълно с хора.
Кабинките се движат непрекъснато, като на ски лифт. Пред нас имаше двама-трима души, качихме се бързо. Нашата кабинка беше само за нас – лукс! През уикенда сигурно се пътува с непознати.
Персоналът отвори вратата, скочихме вътре. Някога имах страх от височини, но сега вече ми е приятно. Съпругата ми веднага зае място до прозореца.
2,12 км над морето – преживяването от въжената линия Серхеран
Вратата се затвори и... морето се разкри пред нас. Невероятно усещане.
С всяка минута морето ставаше все по-широко. На прозорците имаше лого Серхеран, в далечината се виждаха вятърните турбини и острови. Обърнах се назад – опорите на линията стърчаха насред морето, вълните блестяха на слънцето. Съпругата ми не спираше да снима.
Заснех я отзад – с шапка, гледа навън. Зад нея – опори, острови, зеленикаво море. Въпреки зимата слънцето беше ярко, видимостта перфектна.
Чудото на Мойсей, видяно от небето
По средата на трасето погледнах надолу – насред морето се виждаше път! Това е известният „път на Мойсей“ – два пъти на ден при отлив морето се разделя и се появява 1,8 км път между континента и остров Джебу. При прилив пътят изчезва под водата. Отгоре се виждаха плитчините и блестящото море от двете страни – магична гледка!
Огромните опори и усещането за 2,12 км
Минахме покрай една от опорите – впечатляващо висока, сложна конструкция срещу вълните. Отзад се виждаше началната станция, отпред остров Джебу се приближаваше. Усещането да „висиш“ над морето на такава дължина е уникално.
Кабинката имаше големи прозорци, дори подът беше частично стъклен – виждаше се морето отдолу. Стандартната версия е напълно достатъчна, въпреки че има и кристални с напълно прозрачен под.
Пристигане на остров Джебу – обиколка с безплатен автобус
Стигнахме до станцията на острова. Имаше рекламни плакати и венци – явно скоро беше открита. Имахме двупосочни билети, но решихме първо да разгледаме острова.
С билет за въжената линия може да се ползва безплатен циркулиращ автобус из острова. Делничен ден – места колкото искаш.
Маршрут и разписание на безплатния Серхеран Бус
На входа имаше голяма табела с маршрута. Автобусът обикаля острова, спира на пристанището, къмпинг, парк Мойсей, панорамна площадка и др. През делнични дни тръгва на всеки 30 минути, през уикендите – по-често.
Автобусът беше малък минибус с около 10–12 места. Делничен ден – почти празен.
15-минутна обиколка с автобус из острова
Обиколката трае около 15 минути. Видяхме плажове, плитчини, скални формации, яхти на пристанището. Снимах през прозореца – повечето снимки излязоха размазани заради движението.
Возенето не беше особено комфортно – малък автобус, пътят неравен. Но за бърза обиколка през зимата беше идеално. При хубаво време бих слязъл на някоя спирка да поразходя.
При слизане видяхме тълпа – снимаха драма с хеликоптер на морската полиция. Заснехме тайно една снимка. Не знам коя поредица е, но ще я потърсим, като излезе.
Връщане с въжената линия и правила за домашни любимци
Качихме се отново – същата процедура, пак само ние в кабинката. Гледката наобратно беше също толкова красива, макар и позната. Говорехме си кога да дойдем пак – може би лятото.
Как да вземете домашния любимец на въжената линия
На изхода видях табела за домашни любимци. Разрешени са, но само в клетка, която не може да се отваря по време на пътуването. Трябва да се попълни декларация. Клетките се дават под наем на място и са подходящи за малки и средни кучета.
За финал
Постът стана дълъг, но исках да ви предам колкото се може повече. Снимките са хубави, но не могат да заменят усещането – вятъра, лекото люлеене, безкрайното море под краката ви. Затова мисля да добавя и видео в бъдеще.
Още решавам дали да го кача в YouTube или да направя собствен плеър на сайта с субтитри на различни езици. Но със сигурност от средата на годината ще има VOD секция с по-живи видеа от пътуванията. Очаквайте още такива места!
Тази публикация първоначално е публикувана на https://hi-jsb.blog.
